Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената.
Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената
Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно
Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното.
Благословено, безкрайно Едно!
Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека:
За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем!
Псалом седми. ЖИВОТ
Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си.
Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра.
Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му.
По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо.
Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци.
Живот - неразкрита, велика тайна!
Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца.
Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце!
Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота.
Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите!
Псалом осми: ЗВЕЗДИ
Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ.
Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време.
Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише!
Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите.
Отворена е Неговата книга!
Чрез звездите знахарите говорят с Бога!
Псалом девети: ИСТИНАТА
Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите.
Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина.
От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него.
Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи.
Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров.
С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух.
Истината наричат глава на всяко начинание!
Псалом десети: КРАСОТА
Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат.
Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина.
Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец.
Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
